The Danube is the longest river in the European Union and Europe's second longest river after the Volga.
The river originates in the Black Forest in Germany as the much smaller Brigach and Breg rivers which join at the eponymously named German town Donaueschingen, after which it is known as the Danube and flows eastwards for a distance of some 2850 km (1771 miles), passing through four Central and Eastern European capitals, before emptying into the Black Sea via the Danube Delta in Romania and Ukraine.
Known to history as one of the long-standing frontiers of the Roman Empire, the river flows through — or forms a part of the borders of — ten countries: Germany (7.5%), Austria (10.3%), Slovakia (5.8%), Hungary (11.7%), Croatia (4.5%), Serbia (10.3%), Romania (28.9%), Bulgaria (5.2%), Moldova (1.7%), and Ukraine (3.8%).
Although the headwaters of the Danube are relatively small today, geologically, the Danube is much older than the Rhine, with which its catchment area competes in today's southern Germany. This has a few interesting geological complications. Since the Rhine is the only river rising in the Alps mountains which flows north towards the North Sea, an invisible line divides large parts of southern Germany, which is sometimes referred to as the European Watershed.
However, before the last ice age in the Pleistocene, the Rhine started at the southwestern tip of the Black Forest, while the waters from the Alps that today feed the Rhine were carried east by the so-called Urdonau (original Danube). Parts of this ancient river's bed, which was much larger than today's Danube, can still be seen in (now waterless) canyons in today's landscape of the Swabian Alb. After the Upper Rhine valley had been eroded, most waters from the Alps changed their direction and began feeding the Rhine. Today's upper Danube is but a meek reflection of the ancient one.
Since the Swabian Alb is largely shaped of porous limestone, and since the Rhine's level is much lower than the Danube's, today subsurface rivers carry much water from the Danube to the Rhine. On many days in the summer, when the Danube carries little water, it completely oozes away noisily into these underground channels at two locations in the Swabian Alp, which are referred to as the Donauversickerung (Danube Sink). Most of this water resurfaces only 12 km south at the Aachtopf, Germany's wellspring with the highest flow, an average of 8500 litres per second, north of Lake Constance — thus feeding the Rhine. The European Water Divide thus in fact only applies for those waters that pass beyond this point, and only during the days of the year when the Danube carries enough water to survive the sink holes in the Donauversickerung.
Since this enormous amount of underground water erodes much of its surrounding limestone, it is estimated that the Danube upper course will one day disappear entirely in favor of the Rhine, an event called stream capturing.
Дунав, често членувано Дунавът/Дунава (на немски Donau, словашки Dunaj, унгарски Duna, румънски Dunărea, сръбски и хърватски Dunav, украински Дунай) е втората най-дълга река в Европа (след Волга).
Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток. Извира от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 метра) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1,4 км от селището Донауешинген и оттам насам реката се нарича Дунав. Освен теорията,която се приема за меродавна, че сливането на Брегах и Брег край Донауешинген е същинското начало на Дунав, съществува и теорията, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка "Фюрстлих Фюрстембергишес шлос" край Донауешинген. Този карстов извор е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка.През 1895г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав.От това място тя тече на югоизток в продължение на 2859 км, вливайки се чрез делта (граничеща с Украйна) в Черно море на румънска територия. Средният дебит на реката преди делтата е 6500 м3/секунда.
Река Дунав минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Басейнът ѝ заема общо 817 000 кв. км. При вливането си в Черно море тя се разделя на три ръкава – Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница на Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводният и най-дълбокият.
Дунав е дом на много растителни и животински видове. Речното корито е най-голямата заблатена територия в Европа. Тук е най-голямото количество тръстика в целия свят. В делтата на Дунав 1 700 кв. км. са обрасли с тръстика. Има и няколко вида водна лилия. Опесъчените места са покрити с трева "Стипа". По поречието на реката се намират гори, където могат да се срещнат множество растения и животни. В гората Литя има дюни с дължина 250 метра и ширина 10 метра. Там някои дървета достигат 10 метра височина.
Срещат се и много животински видове. Значителен процент от световната популация от птици живее в териториите покрай реката. В делтата на Дунав плуват над 45 вида сладководна риба, от които Acipensednidae е застрашен вид. Известно е, че голям брой от популацията на европейския пор живее на островите по реката. Горите по поречието са дом също на някои редки видове влечуги. Единствено в резервата Сребърна гнезди световно застрашеният вид птица — къдроглав пеликан.
Für Bulgarien bildet der Fluss die Grenze zwischen Rumänien und seinem äußersten Norden, nur das rechte Ufer ist hier also Teil Bulgariens. Entlang der fast 500 Kilometer langen Strecke existiert nur eine einzige Brücke; sie verbindet seit 1954 die größte bulgarische Donaustadt Russe mit dem rumänischen Giurgiu. Für Bulgarien hat der Fluss trotz seiner Länge eine geringere Bedeutung als für andere Länder. Da es sich um den einzigen schiffbaren Fluss des Landes handelt und dieser nur den vergleichsweise schwächer besiedelten äußersten Norden streift, hat er verkehrstechnisch eine nur regionale Bedeutung für das Land. Nur für die kleine Handelsflotte ist der Fluss von Belang. Von den 12 Donauhäfen sind Swischtow, Russe, Widin, Nikopol, Lom und Silistra die wichtigsten; als Grenzrevisionspunkt im Nordwesten ist darüber hinaus noch Orjachowo von Bedeutung. In der Stadt Swischtow erreicht die Donau auch ihren südlichsten Punkt, von hier an fließt sie allmählich nordwärts und verlässt dann hinter Silistra das bulgarische Territorium.
Няма коментари:
Публикуване на коментар